Височинна болест

Други имена: Планинска болест, височинна хипоксия. Англ: Altitude sickness, acute mountain sickness, altitude illness

Какво е височинна болест

Планинската болест е опасно състояние, което повлиява хората, които се изкачват на повече от 2500-3000 метра надморска височина.

Причини, рискови фактори и превенция

Височинната болест се дължи на ниското налягане на кислорода в разредения въздух. Ниското налягане и пониженото количество кислород водят до трудност при дишането и оттам до недостатъчно кислород в кръвта (хипоксия).

Основният причинител на хипоксията не е пониженото количество кислород в разредения въздух, а пониженото му налягане (натиска, който оказва кислорода върху стените на дробовете). Когато налягането на кислорода е ниско, по-малка част от него преминава от дробовете в кръвта.

Планинската болест е потенциално смъртоносна и заплашва еднакво всички хора. Бързото набиране на височина е основният причинител на състоянието. Тези, които живеят край морета и океани, са по-заплашени от останалите.

Предпазването от височинна болест се постига чрез процес, известен сред алпинистите като аклиматизация. По същество той се състои в бавното набиране на височина, така че тялото да има време да се адаптира към новите условия.

Човешкият организъм не може да оцелее дълго над 8000 метра надморска височина. Тази част от най-високите планини на света е известна като „зона на смъртта”.

Симптоми

Първите и леки симптоми на височинната болест са:

• Умора
• Главоболие
• Замайване
• Гадене и повръщане
• Трудност да се спи
• Забързани пулс и сърдечен ритъм
• Затруднено дишане

Наличието на горните признаци трябва да ни накарат веднага да слезем на по-ниско. В повечето случаи това е напълно достатъчно, за да избегнем усложненията на болестта, които са заплаха за живота. Развитието на болестта има следните симптоми:

• Посиняване на кожата
• Блед и сив цвят на лицето
• Трудност при дишане дори в покой
• Невъзможност да се ходи по права линия или въобще да се върви
• Кашляне, включително и на кръв
• Объркване и понижена способност за осъзнаване и разбиране на заобикалящата ни действителност

Лечение

Болестта се лекува чрез слизане на по-ниска надморска височина. Изключително важно е да започнем слизането при първите симптоми. На болния е добре да се даде да диша кислород, ако има такъв.

При по-сериозно състояние лекар може да предпише специфично лекарство за височинна болест и да назначи кислород за дишане. При много напреднал стадий на заболяването, ако сме в болница, се прилагат специфични животоспасяващи мерки.

Прогноза и възможни усложнения

Обикновено височинната болест преминава напълно без усложнения и дълготрайни последици. Хората, боледували веднъж, са по-податливи на болестта.

Ако човек е останал нависоко или е продължил да се изкачва, след като е получил симптомите на планинската болест, може да се получат отоци в белия дроб или мозъка. Лекарите ги наричат съответно белодробна едема и мозъчна едема. Това са животозаплашващи състояния, които изискват спешно болнично лечение. Мозъчният оток може завинаги да увреди мозъка.

Връзки: